„Персеполис“ е електрошокът на историята, през която още тече лимфата на незавършената катастрофа. В този брой дворците са археология на властта, комиксът – нелегален архив на оцеляването, а черното и бялото отказват да бъдат невинни цветове. От детската стая до улицата, от революцията до митницата, от семейния мит до държавния кошмар, всяка рамка е счупено огледало, в което виждаме как нацията пораства насилствено и как иранската жена си връща лицето кадър по кадър. Май е месецът, в който ще преведем травмата на езика на графита, изгнанието - на езика на мълчанието, а гнева – на езика на поезията. Извършваме разкопки в личното като в масов гроб на епохата в брой 56 на „Нова Асоциална Поезия“ - „Персеполис“.