Дроновете не ни чуват докато викаме. Мунк рисува нова картина в отвъдното. Само ужасът няма време да спира пред думите на Диана Фъртунова.
Александър Арнаудов
Вик
Викам.
Зад мен – огнено зарево.
Над мен – дронове.
Викам.
Заревото не ме вижда.
Дроновете не ме чуват.
Викам.
Мунк рисува в отвъдното нова картина.
*
Запалиха църква.
Туриха й кръст.
Иноверци търсят пътя за Рим
и опаковат Райхстага
с черно фередже.
Времето спира за малко –
колкото
да избърше сълзата си.
Само ужасът
няма време да спира.
*
Не хвърлените
на вятъра думи
ще спрат
пропадането в пропастта.
А хвърлените камъни...
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 58, ноември, 2026