Диана Фъртунова - Вик

Дроновете не ни чуват докато викаме. Мунк рисува нова картина в отвъдното. Само ужасът няма време да спира пред думите на Диана Фъртунова.
Александър Арнаудов


Вик

Викам.

Зад мен – огнено зарево.

Над мен – дронове. 

Викам.

Заревото не ме вижда.

Дроновете не ме чуват.

Викам.

Мунк рисува в отвъдното нова картина.



*

Запалиха църква. 

Туриха й кръст.

Иноверци търсят пътя за Рим

и опаковат Райхстага

с черно фередже.

Времето спира за малко – 

колкото 

да избърше сълзата си.

Само ужасът

няма време да спира.


*

Не хвърлените 

на вятъра думи

ще спрат 

пропадането в пропастта.

А хвърлените камъни...


Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 58, ноември, 2026

Previous
Previous

Тунчер Шефкъев - Предсмъртно

Next
Next

Йоана Милкова - Тихите бягства