Водна Птица - Си Джей Путиняху

Търсим спасение, докато мислите ни потъват с малка лодка заедно със стотици други фантазии. Светът е в светлината на своето отрицание и главният капитан в посока към свещената земя е Водна Птица.

Александър Арнаудов

войната за свещената земя

носеха се слухове, че ядат деца.
говореше се под шума от нападки, под дъжда
от клевети.
събираше се тайно слюнката
от псувните на официалните лица,
генералите и медиините анализатори,
ала на лаботориите беше забранено
да правят изследвания без санкция.

готвели костите им,
шушнеха хората притиснати по ъглите
на престижни университети.
правели дамски чанти от кожата им.
светотатство е да се говори за
подобни престъпления, викаха си сочеха
с пръст техните съюзници.
те имат правото да убиват
децата на своите врагове, казваха,
в самозащита,
ами не били нарушавали конвенцията за
канибализма.

нима можеш да мразиш и да се
храниш от плътта на мразения?
нима можеш да го мразиш и
да се къпеш в плътта му?

но всички малки хора знаехме,
че се хранят с деца, и че
войната може и да бъде санкционирана,
но канибализмът – още не.

си джей путиняху

питаха ме, кой е твоя житейски
идол. ако можех да бъда
някой друг,
на кого бих подражавал.
на великия подражател, засмях се.

онзи, който винаги застъпва необходимите лъжи.
онзи, който ще взима от всеки,
за да ни научи, че не трябва
да се чувстваме виновни,
когато грабим от ближния си.
онзи, който извършва престъпления,
за да ни покаже колко са важни наказанията,
и наказва от наше име, за да утоли,
уж,
жаждата ни за мъст.

онзи, който дели - в името на единството.
воюва - в името на мира.
насилва - в името на бъдещите поколения.
този
черен идол, който единствен може да обедини
срещу себе си света,
в светлината на своето отрицание.

из дневника на един терорист

търсим спасение,

докато мислите ни потъват на малка лодка

заедно със стотици други фантазии.

постоянно изпитваме нуждата 

да говорим с целия свят 

едновременно.

вълна след вълна,

която и да яхнем

ни залива следващата.

когато престанем да вярваме

в добрите лъжи,

Преглъщаме ябълката на раздора.

научаваме да бъдем 

адски добри към останалите,

усетим ли величината 

на заобикалящото страдание.

уви,

някои не успяхме да бъдем само добри -

не ни беше достатъчно.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 53, септември, 2025