Беатриче Гунова - Земята е син портокал

Земята е портрет на еднооко дете от безимения списък на болката. Крием се в залеза на самотата и гледаме през думите на Беатриче Гунова.

Александър Арнаудов

ЗЕМЯТА НЕ Е ВЕЧЕ СИН ПОРТОКАЛ

Земята е син портокал
възкликна някога Пол Елюар.
Земята днес е портрет на
еднооко дете
от безименения списък с номера
на отвлечени деца.
Всеки техен орган струва
колкото струва диамантена обеца.
Триста дяволи педофили
с преплетени опашки
в сатанински кръг танцуват
около огъня на лумнала къпина.
Не беше ли по-добре
това дете да умре
да изгори в пламналия огън
и болката му да се възнесе
до ноздрата запушена на бога.
В чие лице да открия
липсващото око
на детето от портрета?
- Тази война не е наша!
Нека Земята си остане едноока!
Нека е плоска
като плосък поднос
в ръка като ос
на келнер гладко обръснат
психопат с вратовръзка
и на таблата му да се кандилка
прекроен
бъдещия наш свят.
Имаме сделка!
Несметни са подземните богатства.
Войната продължава.
А евтин е човешкият живот.
Във тази суматоха
кой детето ще потърси?
Светът гъмжи от диктатори и миротворци.
Не, не,
война все още
в истинския смисъл няма
но обещаващото е
че ако се разгърне
ще бъде Последната за нас война.
Ура!

Къде ми бе окото, Боже
вината своя не видях
Кого избрах?
Кому аз дадох власт?
Защо се скрих във залеза на самотата?
Понякога се размечтавах нощем
за една-единствена прегръдка
отдавна обещана
но гордостта ме спираше на прага
и раницата със фантазии се свличаше от раменете
и тромаво тежеше на гърдите ми
- не смея да въздъхна.

Кой бе виновникът за всичко
стиснал началото и края на въжето?
Аз ли?

Сега съм в бдение
на колене
И капвам капчици вода
с вълшебната пипета
в човчицата зинала на малка чучулига
Надявам се да оцелее
и таз година
в горещия пясък на лятото.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 53, септември, 2025