Дилян Еленков - Критичен ренесанс
Оспорваме бащата на новото в малки стаи и малки легла. Честваме критичния ренесанс с тържествена доза филми на Линч и Вендерс в мрачните думи на Дилян Еленков.
Александър Арнаудов
Две дърти пияндета
Хванати под ръка
Под лъкатушещия дъжд
Оспорваме всяка крачка
Непорочни като звезди
Май се усмихваме
Малко наляво малко
Надясно май ни сочат
С пръсти с крака ала
Хванати под ръка
Пердашим през света.
Мрачна дама мрачна дума
Там някъде на пейка пред блока
Имахме среща ще снимаме филм
Казах ѝ ела имаш подходяща
Физиономия излъчване или
Както искаш го наречи но ставаш
Казах ѝ това предната вечер
Ооо, казва добре ще бъда там
И ето ме сега на следващата
Сутрин на тази пейка я чакам
Закъснява ала това не е проблем
Операторът и режисьорът също
Закъсняват аз мижа срещу слънцето
Играя си с поредната котка
И в някакъв момент чувам
Ехоо отляво май беше в тази
Посока обръщам се натам и
Я виждам с цялото ѝ кльощаво
Присъствие крета към мен
Някак се добра до пейката
Приседна трепереща и с
Този безумен поглед вика качих
Кръвно вземи ми някаква водка
И тикна намачкани хартии в
Ръката ми отидох магазинчето
Е на 20 метра взех ѝ патронче
Върнах се и ѝ го подадох отвори
Ми го каза не мога сама
Отворих го и подадох тя
Го пое с две ръце като последния
Кур на света и го изгълта наекс
После повърна така става казвам
Така става каза и тя ала
След около 5 минути очите ѝ
Грейнаха погледна ме и каза
Айде, кога ще почваме снимките.
В малка стая в малко легло
И аз лежа в тази стая
В този дом който е
Квартирата на дъщеря ѝ
Която е незнайно къде
И лежа в малкото легло
В което един дебелак
Нямаше как да се побере
А ние двамата току що
Май бяхме там и тя
С еленов скок мина през
Мен влезе в банята
И след 5 минути излезе
Свенливо обвита в онзи
Бял халат застана пред
Огледалото с гръб към
Мен обърна глава погледна
Ме после свали халата
Наведе се към малката
Масичка пред нея взе
Някакви бурканчета
Отваряше ги едно по едно
И се мажеше с тези неща
Навеждаща се дупеща се
Кожата и залъщя после се
Обърна дойде при мен
Отви ме рязко само за да
Види че ми е станал
Което не помогна усмихна се
И каза ставай време е
Да се изкъпеш.
Самотни майки
Мърляви кльощави хубавелки
Всички изрусени с права коса
Новородили стриите от фетуса
Още изгряват в недокоснатите
Им изтръпнали задници и кореми
И аз минавам покрай тях
И те ме заговарят и ме занимават
С мърлявите си проблеми
Искам да ме оставят на мира
Мислех че добре се справям
С противната си брада ала
Имаш много бляскави очи
Ми казват да ги еба и очевидците
Ами бляскав е мисля си
Не съм бащата на новото
Ти чаве и отделно съм на
Литър и половина бяло ей го
Там соча в неопределена
Посока към подстриган младеж
В черно и с кенче бира в ръка
Соча и казвам говори с мъжа си.
Критичен ренесанс
И ето ме, на 40 и незнайсет
Нещо като предиобед
Със залез през прозореца
С горчив мокър фас димящ
Като преизподня недостигаща
Дробовете ми ала пърлеща
Пожълтяващия ми мустак
С виното от 3 и педесет
Тържествено съм готов
Да заявя подсмърчащ и
Подхилващ се ето ме
На 40 или там някъде
Започнах да препрочитам
Буковски Бекет май и
Бъроуз цялата гадна
Компания взех си нов
Усилвател Orange с който
Казвам на съседите добро
Утро с моя Fender Mustang
И неопределен вой
Изгледах отново всички
Филми на Линч и Вендерс
И усещам вдъхновението
Напуснало ме преди години
И понеже през тези
Същите години стоя затворен
В стаята си потъващ кораб
Няма за какво друго да
Пиша освен за изгубените
Мисли жени моменти
Чудя се какво ще излезе
От всичко това ала
Смело мога да обявя
Своя критичен ренесанс.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 53, септември, 2025
