Десислава Цветкова - В Газа

Прелитат смъртоносни ракети и децата в Газа умират от глад. Краят на човечеството идва в сънищата наяве на Десислава Цветкова.

Александър Арнаудов

*
Прелитат

ракети смъртоносни

децата в Газа

умират

от глад

Къде е Господ

дали е изоставил

този свят

 

Дано е сън

 

Небето е разбито,

избухна като вулканично изригване.

Звездите падаха

като снежинки над езеро.

Страшният съд дойде,

или Изтокът замени Запада?

било видение

или сън – кошмар?

Рибата погълна звездите,

последният рибар извади две.

Той ги занесе до стряхата на жилището,

нахрани децата си

те светнаха като небето.

И в мрака на беззвездието

тиганът се разпадна на мравуняк.

И огънят се превърна в светофар.

Дали това е нощта на пълното безлуние,

или това беше краят на човечеството?

И тогава се събудих

трепереща и молеща се, 

тъй като съм дъщеря на Мариам,

първата пророчица.

 

*

Днес

от небето

валят

рубини...

 

Червени капки

мъка...

 

Сипят се

тежко,

плач 

за невинните...

 

Поникват

млади

стръкове...

 

По едно 

цвете,

за всяка

душа...

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 53, септември, 2025

Previous
Previous

Лили Спасова - Не сме хляб

Next
Next

Дилян Еленков - Критичен ренесанс