Лили Спасова - Не сме хляб

Искаме да решаваме световни проблеми. Бъдещето умира в море от бездушие. Лили Спасова мести стрелките върху циферблата на щастието – отвъд.

Александър Арнаудов

*

Същата съм от някога, и не същата.

Пресен хляб преди, сега трохи.

Исках да решавам световни проблеми,

и деца да не умират от глад.

Времето е спряло. Трохите хранят гарвани.

Светът пулсира с фалшива корона.

Разбирам, че бъдещото умира в

море от мълчаливо бездушие. 

Той се тресе в апокалиптична криза 

от невинен до доказване на противното.

Въжеиграчи забиват пирони в ковчега на дявола.

Отвъд е бледо подобие на щастливи реалности. 

Малките крехки телца крещят и стават сирена.

Къде са Човеците?

Къде са?

Къде?

Днешната Светица е като „онази“ от Някога.

Безименна.

Носеща кръста си да обича и да умира всеки миг

до Възкресение.

Събуди се.

Разтичащи часовници влудяват 

света,

оглушал за музиката 

от стрелките върху циферблата

на щастието. 

тик так тик так тик так

Колко тъжно е, 

                 че не сме хляб, 

 за да го нахраним заедно. 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 53, септември, 2025