Габриела Цанева - Двойна сянка

Двугърбата планина се слива с пустинята. Пяната на морето е пластмасова агония. Търсим луната в клюна на гарвана и сенките на Габриела Цанева.

Александър Арнаудов

*

двугърба планина

като двугърба камила –

слива се с пустинята

попива в смог

шумът на града


*

настръхнала четина –

боровете по гърба

на билото


*

двугърби дюни

пият пяната на морето –

вкисната бира

и гръбнаци от цаца

в пластмасова агония


*

гърдите ти,

солени, хрускат

песъчинки в зъбите

напукани устни кървят – 

сухопътни граници


*

в клюна на гарвана

Луната – търся 

двойната ни сянка

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 53, септември, 2025

Previous
Previous

Боряна Богданова - Псалм

Next
Next

Лили Спасова - Не сме хляб