Боряна Богданова - Псалм

Стоим в подножието на времето и чакаме да уловим погледа на войната. Слънцето се крие от очите и страха на Боряна Богданова.

Александър Арнаудов

По-отдавна

С ръце, протегнати нагоре, 

с поглед, пъхнат в прозореца на третия етаж, 

счупен по средата,

в подножието на старата къща,

в която някога е влизало слънце, 

все още стоиш и чакаш да хванеш онзи,

който отдавна вече не се е надвесил 

да скочи. 

Псалм

Слънцето се е скрило от всичко лошо на света,

докато страхът ти удря на кухо. 

И тогава разбираш, че си маловажен, ням,

тихосъществуващ. 

Невинността ти е перо на птица, забито в окото

на всяка нова война.

Ти си крушата, която пада вечно в краката ми. 

Ти си крушата, която никога не пада. 

Коланът на безчовечността се разхлабва, 

за да си помислиш, че си успял 

да избягаш.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 53, септември, 2025