Водна Птица – Работническа класа
Дните ни разбиват в сезона за правене на бебета. Опростяваме концепциите и пускаме съзнанието на автопилот в поезията на Водна Птица.
Александър Арнаудов
работническа класа
изсирам рози наред
в сезон за правене на бебета
раздират ме бодлите през хубавите ми дрехи
сега е модерно да си беден
скъсаняк
разбиват ме и дните когато свиркам на работа
желая да паля коли и да крещя
ебал съм го в драмата
нагли копелета мръсни
дреме ми никак че не са ви обичали като малки
пиша рими жалки и се освобождавам сластно от жаждата закратко
любовници любовнички
работници работнички
като го гледам какво е днес
се съмнявам в утре
от живеехме на момента стана да живеем за момента
и за да не е прекалено абстрактно
ще кажа кур за капитализма
и да живее какво
квартал дружба мия съдове
правя кафета
чистя комерсиала от пода на мола и неуспявам
да направя крачка назад
колко саудитски риала
ще взема за този бийтбокс
опростявам концепциите си
надграждам арсенала на автопилот
ще те ударя с дронове от поеми
па ти ако щеш толерирай чувствата ми
отпусни се отпусна ли се
за да замахнеш по-изкусно
махалото е колективният ни знак и ритъм
на очите бялото издава вълните на тялото
един ден сме цяло
ще те излъжа ли
никога не е черно-бяло
и на този праг спирам
напред напред работници работнички
работници работнички
работници работнички
излюпи се по юлски
пробудих се
все едно не съм заспивал
в махмурлука на моите идеи
идеите на моя махмурлук
са съвършени
всъщност
пълен цирк
от студено какао
с мляко лято
и чистене на кенефи
добро утро
докато през порите ми пробива бира
напира порива ми за леден душ
в главата ми е дискотека от изгори
буни
планове
чупят се като рамки
които безстрастно изпускам
прекарваме блажени минути
в сянката и реката
с моята малка
впускам се към алтернатива
на отсъстваща мазна баничка
и да разтоваря тортА
не е тОрта
романтика
симбиоза от рутина
и това че вече не ми се порка
добре го проверявам обаче
дали съм прав и за това
уверих се напоследък многократно
аз съм твоята социална джонка
правя грешката да лягам с телефона
но дори от там днес ми е писано
красота, лудетини
почерпете се
с една следобедна дрямка
сънувам влечуги в постелите ми
оправям бъкиите на блока
уча за кондензатори и токове
а съквартиранта ми ще прави пица
слава богу
италианец е
дай му повод
абе и сам си го намира
а панаира пак е юлски джаз
в Sofia
влюбвам се пред сцената
в най-сценичната арка на нос
обещавам утре ще го заговоря
ако пак сме там
да го накарам да се смее
чак накрая
да връща
да всмуква
каквото може
каквото можем да си признаем
оцапани разклатени
унгарска акустична двойка
замалко да ме разреват
но просто съм морен
а те дивни горски създания
звънят с пръсти като клонки по струните си
от седем сутринта
до два вечерта
от там
от тях
над тях
отвъд тях
приятелите ме чакат отпред
богът на махмурлука и днес
изяде един за отбора
благодаря ти
отче наш
безполов
всеполов
мръсник
нежен обаятелно
прости ми че си лягам със смрадливи крака
социална самота
социалната самота те води на бар
във вторник сряда петък и събота
социалната самота не те оставя да спреш цигарите задълго
социалната самота подарява запалките ти до една и ти напомня да си купиш нови
рядко отказва разговори
социалната самота
те кара да ти се повръща от социалност
повторение
повърхностни
каквито и да са
пак сме там обичайните заподозрени
готови да се гмурнем в дълбокото на самотата
щом е поне малко социална
хайде не ни оставяй съвсем на сухо
казва самотата
един самотен социален секс
и утре пак самодостатъчни замалко
социална самота
обикаляме света
социална самота
и сексуална свобода
не са ли в отворена връзка
със свободната любов
имам си куче и котка
и социална самота
най-тъпо е като приятелите първи се гаджосат
и ся си неможте отеба
пък социалната самота ще ти изневерява братко
ще й изневериш ли и ти
а?
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 57, септември, 2026
