Виолета Кунева - Ставам асоциална

Отхвърлени сме от кладата на социалните мрежи. Сърцето се свива на черна дупка то думи. Ставаме асоциални с болката на Виолета Кунева.
Александър Арнаудов

*

Ставам асоциална,

когато общувам със себе си
и с разните там явления вътре.

Особено страховете и болките.

Усещам, че изобщо не искам да ги слушам,

мълча като риба в компанията им, гледам ги лошо.

А днес дори казах на заслепяващото главоболие:

Не ме вълнува дали си тук,

имам нужда от малко пространство.

Ако искаш, не тръгвай, но ще трябва да мълчим,
не ми останаха запаси от куртоазия
и има опасност да стана груба.

И то замълча, и то не нападна днес, а се сви
като мъничка черна дупчица,
която може би ще ме погълне.
Но само ако аз първа я заговоря.

ПОВЕЧЕ

понякога когато разпознаваш бог
в стихотворение
прегръдка
усмивка
чаша вино
(за всичко това някога щяха
да те хвърлят на кладата)
правиш онзи жест
сякаш следваш извивките
на нещо невидимо което е далече
и все пак достатъчно близо
за да усетиш че ръката му е топла
като твоята
това е повече от достатъчно

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 57, септември, 2026