Ирина Муларчук - Свобода (Превод: Лилия Никил)

Прикриваме детството с бронежилетка. Преглъщаме депресията със студено просеко и кръв от херсонски домати в мислите на Ирина Муларчук - превод Лилия Никил.
Александър Арнаудов


1

казва:

ти си толкова безстрашна
свободна
като нашата страна

винаги съм готов да вървя с теб напред

смея се

прикривайки с бронежилетката
малкото момиче в мен

(тя се страхува повече от мен и от него
взети заедно)

аз съм си такава

2

кога за първи път разбрахте,
че не ви се живее?

това беше в града, където някога една влюбена двойка
умря от любов

тогава ядох пица във Верона
и я преглъщах със студено просеко

сосът от сладки като мед домати се стичаше по пръстите ми,
а аз си мислех, че това е кръв
от херсонски домати

все пак, нали е война...

и тогава още по-силно не ми се живееше

аз...

колко силно не ви се живееше?
от 1 до 10?

единадесет

докторе, знаете ли какво е депресия?

това не е, когато не ти се живее

това е, когато дори нямаш сили да умреш

Превод: Лилия Никил

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 57, септември, 2026