Виолета Кунева – Покана за екзекуция

Лятото е разпукано като плод ухаещ на край. Оглеждаме се в света без добри новини. Отговаряме на поканата за екзекуция на Виолета Кунева.

Александър Арнаудов

ПОКАНА ЗА ЕКЗЕКУЦИЯ

излез с мен от това лято
разпукано като плод ухаещ на край
някоя сутрин в която заспиваме заедно
оглеждаме се неловко в свят без добри новини
и попиваме фантомната си кръв

искахме да изчакаме края на предишната война

за да си кажем че се обичаме

но тя така и не свърши

а започна нова

искахме и тя да свърши

за да излезем на светло

но продължава

затова отваряме прозореца на лятото
и вдишваме есента
с целия цинизъм на живеещия в мир
с цялата непоносима радост

*

какво ни остава в нашата малка стая

несъвместима с оръжията –

да слушаме снарядите по новините

да се смеем както никога преди

както винаги преди

да не спираме да говорим за червените реки

макар че ехото ще удря само нас

да знаем че ще ни потече истинска кръв

*

още малко и ще разберем

дали сме успели да оплодим лятото

никога не знаем насред август

е толкова трудно да различим 

утробата от пихтията

но хвърляме смело и докрай

остатъците от сърцата си

кръвта от думите

с ръце вдигнати към слънцето
като защита и поздрав 

минаваме от страната на онези
които не искат победа
но не са победени

сега есента настъпва като крадец
но не я спираме
търсим знаците че нещо все пак зрее в нас
ето – чуй това учестено дишане на страха

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 53, септември, 2025