Иван Димитров – Геноцидът се случва пред очите ти
Геноцидът се случва пред очите ни. Деца казват на родителите си, че искат да отидат в Рая, защото там има храна. Гледаме се в огледалото на социалния балон и търсим отражението на Иван Димитров.
Александър Арнаудов
ГЕНОЦИДЪТ СЕ СЛУЧВА ПРЕД ОЧИТЕ ТИ
Защо не си останеш вкъщи?
Защо не си включиш телевизора, не си отвориш телефона?
Защо не превърнеш часовете си в минути в социалните мрежи:
с рийлчета с животни и сладкиши, и селебритита?
Защо да не пропускаш да ядеш пица или салата,
да пиеш кафе, лимонада или бъбъл тий,
и да постваш сторита как ядеш и пиеш, и пиеш и ядеш.
Ти търсиш нови и нови начини да отклониш погледа си.
Или се чувстваш безсилен, защото няма какво да направиш.
Защото геноцидът се случва пред очите ти.
Геноцидът се случва пред очите ти.
Геноцидът е убиване чрез глад.
Британски лекар не може да познае колегите си в Газа,
защото са свалили по трийсет килограма,
и бърка деветмесечно бебе с новородено.
Агенция Франс прес съобщава, че кореспондентите ѝ в Газа
не са в състояние да работят, защото страдат от тежко недохранване.
Деца казват на родителите си, че искат да отидат в Рая,
защото в Рая има храна.
Геноцидът е петнайсет души, включително четири деца,
да умрат от глад за един ден.
Докато толкова много храна чака да бъде доставена и раздадена,
толкова недостъпна, толкова апетитна, толкова невъзможна храна.
Геноцидът е пред очите ти по 24 часа на денонощие.
Само трябва да си отвориш очите, да видиш
как разстрелват хора на пунктове за раздаване на храна.
Как обстрелват с ракети болници, университети, училища,
как унищожават всякакви условия за живот.
Пускат обяви в търсене на багеристи, които да разрушават жилищни сгради.
Щели да строят „хуманитарен град“ за една трета от населението.
Цивилното население е постоянно размествано,
има право да обитава все по-малко територия,
другото са безкрайни военни зони.
Но и в зоните за цивилни падат бомби, и в зоните за цивилни убиват.
Не може цял един народ да бъде третиран като терорист.
Не може цял един народ да бъде една огромна терористична организация.
Не може цял един народ да бъде обвиняван,
че не е свалил терористичната организация от власт,
че не се е самоорганизирал и не е поел управлението в своите ръце.
Толкова народи са страдали от тоталитарни режими,
толкова народи са страдали от диктатури
и не са ги свалили: трябвало ли е те да бъдат избити?
Трябвало ли е германците, руснаците, италианците, китайците да бъдат избити?
Толкова народи страдат от тоталитарни режими,
толкова народи страдат от диктатури
и не ги свалят: трябва ли те да бъдат избити?
Трябва ли да избием севернокорейците, иранците, беларусите, венецуелците?
Защо да бъдат избивани палестинците?
Ако цял един народ бъде третиран като терорист,
и ако цял един народ бива избиван като терорист,
тогава се случва геноцид.
Геноцидът се случва пред очите ти.
А ти не искаш да го видиш, да го разпознаеш, да го осъзнаеш.
Затваряш очите пред хиляди снимки, статии, видеа.
Наричаш десетки медии и хора пропагандатори.
Неспособен си да откриеш човека в чужденеца.
И когато стане дума за геноцида, говориш за Хамас.
И защитаваш убийството на хиляди цивилни с Хамас.
И твърдиш, че те са си виновни заради Хамас.
И че няма цивилни заради Хамас.
И се мислиш за добър човек и добър демократ.
И се гледаш в огледалото на твоя социален балон.
Докато Геноцидът се случва пред очите ти.
Това, че си жертва на геноцид в миналото,
не означава, че имаш право да извършваш геноцид в настоящето.
Това, че си се превърнал в историческа травма,
не означава, че имаш правото да нанасяш нови исторически травми.
Това, че целият свят чувства вина,
не трябва да става причина за безнаказаност.
Държавите мълчат или бездействат,
докато геноцидът се случва пред очите им.
Международното право няма право на глас,
докато геноцидът се случва пред очите ни.
Геноцидът се случва пред очите ни.
А твърде много хора си затварят очите.
*
Какъв свят!
И най-големите хуманисти
започнаха да дехуманизират.
*
сухи пръчки
сухи пръчки
първо бяхте дядовци и баби
а сега сте палестинци
*
Няма как да се чувствам по-малко безсилен,
няма как да се чувствам по-малко отвратен,
няма как да се чувствам по-малко отчаян.
Поне, си казвам, правя нещо,
нещо правя.
Давам.
Давам глас.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 53, септември, 2025
