Александър Иванов – Газа

Две маслинови клонки изсъхват върху гроба на дете. Слънцето пада ниско, за да прикрие цялото зло на човека. Заслепява ни последния лъч светлина в тъмнината на Александър Иванов.

Александър Арнаудов

Газа

две маслинови клонки

изсъхнали

върху гроба на дете

Последния лъч тъмнина

Колко ниско паднало е слънцето

за да прикрие цялото зло у човека

колко ниско паднало е слънцето

там където земята попива само кръвта

а човешката плът е просто съвкупност

насред руините на града

колко ниско е паднало слънцето

за да скрие от човешкото око

изпъкналите детски ребра 

напуканите детски устни 

колко ниско е паднало слънцето

че смъртта е по-добра от живота

колко ниско е паднало слънцето

там където вместо детска песен

се чува единствено - мамо, няма ли по-скоро да умра

колко ниско е паднал човека

колко ниско е слънцето

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 53, септември, 2025