Хайри Хамдан – Пулсът на Газа

Всяка минута измерваме пулса на Газа. Малко преди бомбите да прелетят над съня ни, се събуждаме като деца. Не се предаваме пред гибелта с Хайри Хамдан.

Александър Арнаудов

Получовек

Аз всяка вечер се връщам в съня ми - там,

малко преди да прелетят бомбардировачите

над сънищата на току-що осъзнали живота,

отчаяни от него, деца.

Аз всеки миг се втурвам бос в маслиновата градина на баща ми.

Прегръщам отсечения му ствол и пея за закъснялото утро,

за отложеното във времето избавление.

Аз всяка минута измервам пулса на Газа.

Той лудо тупти,

не се предава пред гибелта

и масовата сеч.

Прилепите не заспиват, тровят морето, небето и битието.

Размахват пред лицето ми Стария завет и крещят, крещят, крещят: „Как си посмял да се родиш там ти, получовек,

полуживотно?

И как посмя да наметнеш робата на поет?

И как посмя да останеш въпреки всички усилия – жив?”

*

Аз съм тук а сърцето ми е там,

разстоянието между тук и небето същото

колкото разстоянието между там и небето.

Душата ми преминава пътя до своя създател

толкова бързо

колкото преминава другата ми душа там

пътят до висшето кресло.

Между тук и там - безброй граници

и забрана и гръмотевици и военни постове

издигнати на всяка артерия и градина,

до портата на родната ми къща.

*

Плета дъждовна риза,

когато губя желанието за полет.

От вчера вали обилен дъжд,

давя се и не спирам да плета

стих подир стих,

облак подир друг,

мъгла и потоп.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 53, септември, 2025