Ивона Иванова – Небето е гробище за звезди
Между небето (гробище за звездите) и носталгията изключваме самолетния режим на Апокалипсиса и започваме ноемврийския брой на „Нова асоциална поезия“ с най-новите стихове на неговата култова редакторка, д-р Ивона Иванова.
ТИ СИ СПЕЦИАЛЕН
заради теб
си включвам самолетния режим
постоянно
НОСТАЛГИЯ
искам пак
някой ден
да се зарадвам на Коледа
LIKE SUPPORT
ти си моят съпортер на лайкове
с който ми се искаше
да бъдем само платонични
TRIUMPH OF A HEART
кристалните светлини
носеха щастие
по празниците
докато гледам в телефона си
мисля често за това
VENUS AS A BOY
в отражението на диамантите
не виждаш недостаттците му
червените флагове
заради които всичко рухва
PAGAN POETRY
харесвам те
само защото
не съм прекарала достатъчно време с теб
VIOLENTLY HAPPY
предпочитам самотата
пред това да гледам как се клатиш
толкова си ми безинтересен
че се сливаш с декора
ARMY OF ME
плача докато заспя
и всеки ден се повтаря
HUMAN BEHAVIOUR
дойде моментът да те блокирам
ако това ще те накара да се почувстваш по-добре
COUPLES THERAPY
небето е гробище за звездите
но аз не съм кошче за душевните ти отпадъци
да се отърва от емоционалния ти багаж беше
най-големия подарък който някога съм си правила
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 54, ноември, 2025
