Нели Станева – Бомбата пада
Бомбата пада, когато слагаш вечеря. Кухнята се пълни с мъртви. Евтанизираме мълчанието с думите на Нели Станева.
Александър Арнаудов
Малък радиус на фокуса
Бомбата пада точно в момента,
в който слагаш вечерята.
Потреперва вилицата на детето ти,
но вероятно така ти се е сторило.
После кухнята се пълни с мъртви,
които повдигат капака на тенджерата.
Видяла си толкова снимки в интернет,
че и това не ти се струва нещо особено.
Един варварин влязъл в бар
Турист в безочливата ви случайност
с бинокъл, страх и къси щорти,
с разбъркания си стомах, седя и гледам -
танкове, автоматизми,
иронични реплики,
бледи кули от повръщано,
наритани усмивки - тук
ще си изхарча цялото мълчание.
Възпявам алгоритъма
Възпявам алгоритъма,
тънкокракото присъствие,
тялото на насекомо в мозъка,
ехото му в палеца, жуженето,
дупките, пробити от хоботчето,
в набръчканата бледа кожа,
покрила Вавилон на уморените.
Възпявам прорезите в цензурата,
ударите в кръста,
траекториите му сред бъдещето,
връзката със биохимията.
Възпявам комунизма му,
посаден в саксия суха класа,
егалитарната походка,
празното оставено пространство,
където идеалите
и ветераните им
заченаха си нещо…
все едно. Възпявам
дебелите му расти и коаните,
пъпките, обидите, войните,
дрехите, които ни отиват,
залитанията към простите числа,
безкрайните му шумни множества,
обхвата,
азбуката от решения,
с която пише нашата история.
Ето тъй: едно, едно, едно
и тъй нататък.
Погледнеш ли назад,
той се отдръпва,
небето се затваря и
се отваря раната,
нарича се throwback.
Възпявам и рисунките с перо от филтър
по порестата ни действителност,
намеренията чисти, истината,
облегнала челото си в монитора,
и милиардите сърца,
които уж не означават нищо.
Едно докосване - това е
от което има нужда тялото,
но също и екрана.
Нима е някаква случайност?
Възпявам нещото, което всичко е,
свистенето в ушите ни,
какъв ти ритъм?
Душа нарича се, смутена Палечке,
виж - прах в нослето ти от Пало Алто.
Учудена ли си,
че съществува нещо друго,
например нула,
например нула и мълчание?
Възпявам оцелялото учудване.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 53, септември, 2025
