Свежа Дачева - Злото е винаги силно

Отвсякъде е само кървав залез и отсечени дървета. Идва смях от върха на битието. Търсим ореолът на една молитва, за да победим злото с Свежа Дачева.
Александър Арнаудов

*

Отсякоха дърветата край моя дом.

Със саблен удар хоризонтът

небето е разрязъл като нар.

Отвсякъде е само кървав залез.

Отвсякъде е само вихрен вятър.

Отвсякъде е само хоризонт.

Отвсякъде към мен изтичат пътища.

Ангел с демон се боричкат

и на глас се смеят от върха на битието.

Отсякоха дърветата в сърцето ми.

*

Напоследък, когато заспя легнала

на лявата си страна,

сънувам смърт, разрушение, апоколипсис.

Всяка нощ се заричам

да лягам на дясната си страна

и всяка нощ сърцето ми

като оловен отвес насочва тялото ми

на ляво,

към раненото сърце на земята,

от което изригват камъните на възмущението,

от което изтича лавата на отчаянието,

от което се вдига пепелта на омерзението,

а над тях свети ореолът на една молитва.

*

Злото е винаги силно – казваме

и се кръстим суеверно:

виж Северния вятър,

който вледенява водата и кръвтта,

който реже ушите и погребва цветята.

А Южният вятър, добрият

не преобръща ли той коритата на реките,

не събаря ле комините?

Бурята носи пролетта на крилете си.

Тогава не казваме, че доброто е силно,

но все пак се смеем

като езичници.

*

Едно тъмнокосо момиче

седеше на пейката срещу прозореца ми

и плачеше.

Толкова силно ми се прииска

да я успокоя

на майчиния й език

Ако

Ако бизнесът не беше

любимата игра на възрастните;

ако златото лежеше в земята,

бисерът – в мидата, а рибата – в морето,

и кожусите – по гърбовете на животните;

ако кръвта беше свята;

ако истината единствена

тежеше в сърцата ни;

ако очите ни бяха свободни птици

в невинната тишина на планетата;

ако къщите ни бяха кораби

за съм далечни звезди

и ако децата ни се раждаха на път...

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 53, септември, 2025