Весислава Савова – Сърдечно
Сърцето ни е разбито и украсено с чавдарска връзка. Накъдето и да се обърнем миналото е боклук. Слънцето се разлага в думите на Весислава Савова.
Александър Арнаудов
Сърдечно
За първи път разбиха сърцето ми, когато ми вързаха чавдарска връзка. Започна да кърви след две години – връзката почервеня. Човекът, когото и до днес не искам да погледна в очите, се пречеше – беше надянал овчи калпак с тенекиено лъвче отпред, само защото носеше зелено знаме. Някаква жена, обявена за дружинна ръководителка, рапортуваше с вдигната под диагонал пред лицето си ръка, която скриваше изкуственото ѝ око. Сърцето, вече позараснало, щеше да се пръсне от яд, когато пияницата на квартала, но от „добро семейство“, ми задаваше въпроси за това знам ли коя е Ралица и що за куч... билка била тя с цел да ме приемат в комсомола. Иначе, както каза той, „вишо на-най!“ На 10 ноември, знаете коя година, същото това сърце искаше да изскочи от и без това набъбналия ми гръден кош, за да полети на крилете на Демокрацията. Днес крилете са опърпани. Никой не вярва в тях – нито битото куче до кофите, нито стопанинът му, останал без храна и покрив, нито прегазените на пешеходната пътека, нито... сърцето ми.
ленив котарак
разлага се на слънцето
рибна консерва
Устойчиво
Когато започна съвсем първата ми учебна година в едно уж елитно училище, трябваше да усвоя чужд език. Нямах проблем с това – вече пишех и четях на моя. Освен това, знаех, че най-добре се усвояват устойчиви словосъчетания. Ето защо, нетърпелива семейството да се събере на вечеря, изстрелях това, което бях научила още първия ден. Хапнах само шамар и ме изпратиха да си легна без вечеря. На другия ден разбрах, че съдбата на повечето ми съученици е същата. Учителката, от която го бяхме чули, с красивото име Любов(ь) повече не работеше в това училище. Устойчиво си забраних да повторя нещо, преди да си го преведа. А словосъчетанието ли? „Болгараская сволочь.“ И веднъж в живота да сте го използвали, ще гладувате – било за една нощ, било за по-дълго време.
топло утро
жълти листа скриват
калните локви
Кръгово
Правя кръгчета с новото си колело и превключвам скорости. Та, докато си мисля за окръжности и бродя по непознати места, си спомням първото си колело. Червено. Нали съм от женски род. Или защото такива бяха времената. Няма значение. С него не правех кръгчета – все напред, че понякога и нагоре карах, още преди това да стане модерен израз. Всъщност, все се връщах там, откъдето бях тръгнала. Кръгово. Без да го осъзная. Сега вече знам, че само се въртим в кръг. Суета на суетите! Амен!
минало несвършено
накъдето и да се обърна
боклук
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 54, ноември, 2025
