Вероника Иванова – Мухите

Окото на мухата се размножава в кадрите. Замъгляваме образа внимателно и деликатно. Забиваме карфица в картината на Вероника Иванова.

Александър Арнаудов

*

Като през фасети в окото на муха, 

се размножава кадър как бият един

неколцина деца…

Но нещо замъглява образа

Сълза в окото на мухата

*

Русокосо момиченце, със сини очи, 

Нежни розови пръсти, 

Картина почти…

Внимателно и деликатно 

забива с карфица в окото

на малка зелена муха…

Детска игра

В гората притъмнява рано

и лицата на приятелите

се разтеглят в мрака,

проблясват нечии очи, 

до преди миг

познати, сега със остър блясък.

Кое е истина, кое измама, от всичкото, 

което ни разказваха?

Уж тръгнали сме заедно и между нас

предатели е нямало?!

Нали, нали си обещахме, да бъдем 

истински до края?

Но смее се някой зад мен

„Ееее, не се сърди, но играта това е -

Ако аз не те ударя, ти мен ще повалиш!”

И изведнъж се оказваш от вълци обграден,

докато мислиш си, че звяр играеш.

Останала сама, събирам камъчета 

хвърлени по пътя, но има ли къде да се завърна?

Няма страшно, ако друго не остане,

ще ме покани 

в сладката си къща,

Старицата от края на гората.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 54, ноември, 2025