Вангел Имреоров – Върнете ми бъдещето

Окото е гръмотевица в буркан. Вадим света от бъдещето. Търсим отражението си в огъня на Вангел Имреоров.

Александър Арнаудов

*

Нещо ми влезе в окото —
в окото ми влезе света
главата ми е храм в пламъци
запален отвътре
гръмотевици в буркан.

*

Върнете ми бъдещето —
не мога да се скрия
зад екрана
той отдавна е счупен —
черно огледало

Хвърлям камък в огледалото,
камъкът се пропуква
и тече кръв.

Хвърлям огледалото
и оставам
напълно сам.

Светът започва да гори,
а аз още търся
отражението си.

*

Вече не знам как да намеря
изящество в тъгата,

как да нося сълзите си
като бижута,

как да сгъстявам времето,
да го превръщам в музика.

Моля те, кажи ми как
да опитомя страха си,

да побера гнева
в тялото си и да го пусна,

без да нараня себе си
или другите.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 53, септември, 2025