Любел Дякоff – Пъпната връв

Сами сме като кастрирани кучета, поглъщащи дюнери. Разрушаваме себе си в новите депресарски хитове на Любел Дякоff.

Александър Арнаудов

*

Сами сме като кучета,

които ядат дюнери и са кастрирани.

И са тъжни.

И вече дори не им правят впечатление котките.

И политиката.

И другите кучета.

Няма глутници. 

Има само собствените ни останки.

*

Разрушаваш мен,

за да не разрушиш себе си.

Разрушавам себе си,

за да не разруша теб.

Лежат под руините ни,

щастливите ни версии,

които крещят за помощ.

Светът остава глух.

Грозната истина

Никой няма да те разбере,

дори тези, които ти казват, 

че те разбират,

дори психотерапевтът ти

дори Бог,

дори майка ти.

Пъпната връв на надежда е

отрязана от ден едно,

но висиш на нея обесен цял живот.

Травматично свързани

Телата ни ще изгният,

но травмите ни ще живеят и след нас.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 53, септември, 2025