Невена Борисова – Чертеж

Свързваме точките на времето като чертеж. Страдаме от морска болест на вселенската люлка. Страхът си отива заедно с Невена Борисова.

Александър Арнаудов

Пиня колада

Харесва ми, че това, което се случва на един,

се случва на всички ни. Никога не бива

да го забравяме.

Самотата е вселенско парти,

всеки стои на твоята тераса

и вдишва въздуха, и звездите само 

се удивляват колко сме заедно.

Затова самотата е толкова сладка,

като някогашната пиня колада

на масата на майка, винаги имаше

и по чаша за приятелка.

Чертеж

Време е да погледнем на себе си
като на чертеж.
Няма време -
трябва да свържем точките, трябва да
начертаем съзвездия преди
окончателната точка.
Да се залюлеем на тази
вселенска люлка,
която и без това ни люлее,
като морска болест на кораб,
да я залюлеем,
със сила, замах,
никой не знае къде ни води.
Мен обаче вече не ме е страх,
спомних си, че

няма от какво.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 53, септември, 2025

Previous
Previous

Любел Дякоff – Пъпната връв

Next
Next

Калина Лазарова – Втори рунд