Калина Лазарова – Втори рунд

Ребрата на земята са оголени от бомбите. Първо се пръскат семействата после телата. Почвата тръпне в очакване на следващото поколение изследователи в търсене на останките на Калина Лазарова.

Александър Арнаудов

X marks the spot

Тук някога децата се познаваха

и търсеха

забравени съкровища в прахта. 

Така и не откриха нищо.

Сега са вече твърде възрастни

и пълни с гняв. 

Ребрата на Земята са

оголени,

охлузени,

покрити с кръстове

от бомбите, които падат върху тях.

Първо се пръскат семействата,

после телата,

накрая отломките,

a почвата тръпне в очакване

на следващото поколение

изследователи.

Един ден в рая

Първи юни – през моя прозорец 

централен парк, 

предимно зелено,

глъч, щастие,

убийствена жега. 

Сладолед и анархия

по надраскания с тебешири асфалт.

Две очи се прицелват

и стрелят. 

Напускам стаята,

къщата,

кожата си.

Завръщам се в утробата

на собственото си начало – 

болезнено чужда,

просторно лилава

и безусловно моя. 

Събличам името, 

чувствата, миналото

и заспивам 

за час, за година, 

завинаги. 

Втори юни – някъде в Азия,

в гардеробната 

на едно родилно отделение

със сълзи на очи си избирам

нова кожа,

нов глас,

ново име. 

на всички, които изпратихме твърде рано

Земята мирише на влага,

защото месото е младо. 

Тя плаче, крещи и ругае – 

отказва да вземе ковчега,

но никой не чува гласа ѝ. 

Без милост 

се спуска

въжето.

Когато с деца се прегръща,

земята е винаги тъжна. 

Втори рунд

Удар след удар,

методично отлепваме

изгнилите пластове

на съществото.

Смъкваме 

кожите,

жилите,

всички нелепи заблуди, 

докато стигнем ядката 

на живота.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 53, септември, 2025