Цветозар Цаков - Пътуване във бремето

Връщаме се като астероид, който прегръща динозаврите. Езикът се ражда, докато мълчим. Разхвърчаме се като дъхът на Цветозар Цаков.

Александър Арнаудов

Пътуване във бремето

Върнах се малко преди астероидът

да завие с прегръдката си динозаврите

за да изтрия и най-малката възможност

да се зароди езикът.

Защото смешен мога да бъда и като мълча

но смехът притъпява чувството за самосъхранение

сваля неусетно бронята на сътворението

и докато си успял да кажеш ха

вече си простенал ах

родил си сънищата, световете и мечтите

грамадни горили, които не искат да чуват не

които те разкъсват на парчета страх

и неистово желание.

Ако няма език

няма да има кой

да ти каже

че са горили

и че са гладни

и че са наши

*

В Ерфурт

по Барфусщрасе

се ходи бос

ми каза немецът

с когото изпихме по бира

след работа

и затанцува пред мен ръченица

без да си събува

националността

Усмихваше ми се

на мен и през мен

а краката му пляскаха по плочките

като камшик на султан

Аз стоях и също се усмихвах

а зад мен

прадядо ми

изпотен

вареше шнапс

*

не съм написал нищо

и вероятно не трябва

но нуждата е толкова 

телесна

че се крия в нея

за да не се

разхвърча

като дъх

който не намира

друга уста

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 57, септември, 2026