Невена Борисова - Бавна посока
Трудният живот е смачкана охлювена черупка. Отместваме бавно посоката в думите на Невена Борисова.
Александър Арнаудов
*
Искам, когато разглеждаш
така наречения си
труден живот,
да си представиш –
лято,
асфалтиран път, наоколо -
зелена, рукнала под слънцето гора,
а край пътя се търкаля
смачкана охлювена черупка.
Сега си представи -
наблизо
зеленеят поляни -
винаги най-ярко зелените,
защото са настоящи,
цикории извиват глави от
вятъра, а залез обагря
връхчетата на тревите.
И когато мислиш за така наречения си
труден живот,
спомни си -
ти можеш да се отместиш,
макар и бавно, може би
много бавно -
по-бавно от залез със прекършен прешлен,
по-бавно и от изгрев с кръвозагуба,
но все пак - прекрасно някак бавно,
музицирано.
Кълна се - онзи охлюв -
ако бе видял поляните край себе си -
щеше да литне,
с охлювена скорост, но
щеше - да полети,
бавно и неправдоподобно.
В каква посока?
Бавна.
*
Толкова много път
Ангели мои,
не виждам пътя
от толкова много хора,
или може би -
от толкова много път
не виждам хората.
Цялото
това движение
по пътища, кръстопътища
е удивително застинало.
По пътя - видимо - няма
ангели,
а само хора, хора, хора.
Какво ги води насам?
Имат ли крила? Копита?
Какво ги отпраща?
От всички тези минувачи,
кои са земни, и кои -
Халеева комета?
И тяхната траектория
дали е следа от
вселенски писец?
Ангели мои,
не виждам пътя
от толкова много хора,
или от толкова много път
не виждам хората.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 57, септември, 2026
