Теодора Георгиева е родена през 2002 г. в град Силистра. Награждавана е в различни поетични конкурси. Графичен дизайнер по призвание, поет по душа. Обича джаза, историята на изкуството и тишината.
Зимата
Белотата покрива света
като прошка.
Градът се прегърбва
под тежестта на снега.
Само една стара фасада се изправя –
с лице, обърнато навътре от студ.
Бездомни жестове
се стичат по первазите ѝ.
Зад стъклата
тишината очертава
отсъствието.
Поезията идва при теб случайно
Като уличното куче,
което го няма цяла зима
и вече си приел за мъртво.
С отсъствието му
си отива и желанието
да го погалиш.
Не помниш
дали наистина го е имало.
Един ден
се появява пред вратата ти
с лист хартия
между зъбите.
Забравени гласове
Все по-рядко долавяме гласовете
на бащите си.
В паметта ни те са
полуотворени врати
към различни стаи:
понякога към просторен хол,
с диван и вечния шум на телевизора,
понякога към неизмазана стая
с два стола, обърнати един към друг.
Единият още пази топлината,
останала без тяло.
Вторият чака
някой да прекрачи прага.
В кухнята
Една ябълка изгнива
в купата на масата.
Лампата свети цяла вечер.
Времето има нужда
от свидетел.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 58, ноември, 2026
