Мълчим като разказ за аборт. Вълните изхвърлят пластмасови отломки. Няма останали живи по плажовете на Мартин Томов.
Александър Арнаудов
⅓
Мълчах, когато
една трета от възлюбените ми
разказваха за абортите си.
Мълчах, когато
друга трета ми казаха,
че са ги насилили.
А останалата трета
за какво ли мълчи?
Фаланга
Малките момчета
търсят бащите си
из напуканите входове,
из тръбите, където съхнат дрехи,
из ъглите,
където дебнат прегладнели паяци.
После
с копия в ръце
шлемове нахлузват
в редциа;
щитове -- напред!
Колко лесно
се строяват
във фаланга.
Отломки
Някъде по брега
вълните изхвърлят
пластмасови отломки.
Петролният танкер
„Каролин Безенги“
спи небрежно
и безбрежно изпуска суров нефт
към природния резерват Халаният.
Един инженер си спомня
„Нас не догонят“
на малък сребрист дискмен
и огромното туловище на танкера,
което за пръв път
се плъзга във водата.
Две ръце върху пясъка
над тях
телата
говорят
за срамежливи делфини
и красотата на думата „сякаш“,
сякаш това е достатъчно.
В западната част на Черно море
дете започва да се дави.
Басист на местна група
се хвърля с дрехите
и го изважда.
Детето повръща
върху тениската му.
Басистът започва да се смее.
Далеч оттам,
в бежанския лагер Бурейдж,
два безпилотни апарата
падат върху училище на ООН,
където спят
разселени семейства.
Малцината живи
остават по плажовете
и чакат помощи по море.
Малка птица каца
върху зелен кораб
дълбоко в морето.
Екипажът не знае
откъде се е взела,
но ѝ се усмихва.
Някъде
малък сребрист диск
се върти по вълните
без да потъва.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 58, ноември, 2026
