Вятърът отвързва усмивката. Тласкаме пустотата в бягащи часове. Поезията е укротена вода в двора на Стефания Милева.
Александър Арнаудов
*
Кладенец на двора
поезия
на укротената вода
*
В един уморен сън
ненадеен вятър ме отвърза
от усмивката ти
затъркаля ме по неравностите
на бавното време
и ме тласна насред пустотата
под ударите
на бягащите часове
Думите ни
от вятър изваяни
копнежна самотност вещаят
Все по-продължително
все по-болезнено
е безпокойството
Светът
не може да се събуди
Светът
който изглежда
ясен
фокусиран
и буден
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 58, ноември, 2026
