*
Лутам се из онези празни августовски дни, около ветровитите тенис кортове, заобиколени от празни басейни, чиито дъна са осеяни с лайсни от автомобилни гуми, натрошени стъкла от бутилки от шампанско и опаковки от презервативи, около изоставените спасителни постове с издраскани неприлични надписи по тях, из онова Heidegger-анско синьо, пълно с lichtung, около което все още можеш да срещнеш чаровни жени в траур с манталитет на куртизанки, херостратовци, Vaughan от Crash, който възпалява либидото на порядъчни семейни двойки, небесни серафими със сексуална двойственост излегнати из тетраподите да се припичат на слънце и да пушат цигари
*
Пиша за диханията на прииждащи от онези бели cassas, до сините докове стонове, за бургундските магове на Rene Char и за следобедната отмала в крайниците ни, когато Раймонд К. ме въведе в гънките на нощните завеси, пълни с тъжен прах и потиснато насилие, около онези болезнено сини небеса, от които все още получавам руминации или сядам на някоя скамейка, свивам се на две като ембрион, на три, на четири, докато не остане нищо от мен...
*
Опитвам се да пиша за красивите ти глезени, (Malleolus lateralis ) Adriana Aura, за онези празни неделни следобеди на Modiano, потънали, в прах и слънце, за шлейфовете в цвят на презрели праскови на шаферките чиито китки миришеха на канела, за онова време до тенис кортовете, където около басейните дремеха небесни серафими, а от далечината долитаха звуците на Thereza my love на Jobim като от някакъв ante lapsum; лежахме голи по гръб, пушихме контрабандни цигари, купени на черно от пристанището, ти плетеше тънки плитки от окосмението на слабините ми по подобие на герой на Genet, а когато ти омръзнеше, редеше пасианси с карти, върху които имаше стилизирано разголени жени и се опитваше да спреш времето...
Порцеланови невротици
на Michael Gira
Опитвам се да пиша за онези хладни септемврийски утрини около сините докове в Б.,които все още помнят неподвижната мараня на август и горещия вятър, който възпаляваше гърлото ми, пиша за нашите непокорства, за петната от семе по ленените чаршафи, за our love lies на Michael Gira, която слушах строшен, сам на верандите с бели падзури, натровен с руминации и за скутовете на VIP куртизанките пълни с разхвърляни карти за пасианс. Пиша за величието на Raymond Vishnevski, сам, елегантен и захвърлен в някакво тъжно битие в предградията на райската градина, за онзи митичен херой; за перфектно изгладените му бели ризи, за скъпарските му сака и вратовръзки, които ми преотстъпваше, за коварните крошета, които стоварваше по ръждивите брони на корабите чакащи на рейд в пристанището. Възпявам божествената низост на Абдула крадеца, потайното присъствие на Raul,който преброди сам вермелиновите пясъци на пустинята, за да ми донесе онова лекарство, което лекувало любовни рани, възпявам невинната красота на Iris - уморен и полузаспал да пуши седнал на вълнолома с прибрани крила, сякаш строшени от разочарования. За теб пиша, Adriana Aura, за вечерните godpels, за онзи митичен херой на Onetti Junta Larsen, за нощните лампи, около които кръжаха еднодневките на Woolf и за обширните проспекти в Berlin, където случайни жени ме наричаха "елегантният непознат"...
Тогава движех около доковете с бели панталони с подвити крачоли, бяла риза, под едно бяло небе, което нямаше извървяване; строшени отвътре четяхме за алефи, коптски процесии, късахме страници от Borges и се допитвахме по пълнолуние до Swedenborg.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 58, ноември, 2026
