Стефания Милева – 36-и август

Светлината извира от вълните. Морската пяна заличава упорития бунт на сърцето. Слагаме Бредбъри в раницата и си отиваме като август със Стефания Милева.

Александър Арнаудов

36-и август (5 септември)

Моят Август

с бялата риза

на любимите ми цветя

от него нарисувани

слага в раницата

Бредбъри

морски пясък

и малко дъжд

тръгва след птиците

моят художник

не ме прегръща

да не заприлича на раздяла

горчивият танц

на пръстите

отиде си моят Август

след него

листопад

вятър

и с по едно просено зрънце

ден след ден

се топи светлината

*
В едно лято

зелено като котешко око

светлината извира от вълните

на неутолимата ти устременост

разбиващи се в изненадата

от упорития бунт

на сърцето ми

неподвижни от дългото мълчание

светим като недогорели въглени

в пясъчните сенки

докато морската пяна

ги заличава на тласъци

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 53, септември, 2025