Рени Васева – Суровият жълтък на слънцето

Изпиваме изгрева до дъно и пясъкът ни погребва. Пияни сме от светлината. Оставаме съвсем сами пред фотообектива на Рени Васева.

Александър Арнаудов

*

Изпивам изгрева до дъно,

а пясъкът погребва

петите ми студени, изплъзва се като в часовник времето

и само слънчевият път

ще отбелязва теб и мене.

Пияни сме от тази светлина,

която кара роклята ми

да прозира,

която пари във очите ми,

а те се просълзяват.

И като в оня филм ще пеем, че оставаме,

а всъщност сме закотвени все в дните си,

а после и сред нощите.

Понякога преглъщаме

суровия жълтък на слънцето,

а то изгаря нашите вътрешности

с копнежа си по съвършенство.

Оставаме съвсем сами

със своите

фотографирани моменти

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 53, септември, 2025