Елена Янева – Походът

Фокнър е в менюто на присъстващите. Пъхаме няколко думи в джоба си и тръгваме напът към небесното царство на Елена Янева.

Александър Арнаудов

ПОХОДЪТ 

Откога съм все на тръгване...

Едната ми обувка е отвън,

половиният ръкав на якето ми - вътре.

По средата е косата ми и тяло,

вместило сред костите си

снопче обич.

Толкова. Като за път е предостатъчно.

Освен че трябва да си пъхна 

малко думи в джоба.

Цигари, дъвки и оранжев цвят, понеже е закон.

Към залез се върви със портокал и 

пурпур.

(... от папура дръжки, ще вървим напред!...)

Напред или назад в подножието 

на всяко изречение е първо крачката.

Първото ни агне, барабан, върба, година...

Азбуко на всичките запътили се

и  затръгвали, плъзни резето,

спри!

Вратата в тази църква е на ъгъл,

архитектурата ѝ е причинно-следствена и свършва 

наляво от добрия Самарянин и отдясно

с косите на Авесалом... Защо да не 

и с томче съчинения на Фокнър 

в менюто на пристъпващите?

Нека.

Благослови сега децата с прясно

боядисани в червено устнички от зноя

на сблъскалите се невинно вътре

доузряващи черници.

Упокой душите на четящите, защото 

Царството Небесно непреклонно иска своето.

И дай.

Нали така е писано?

После ще пристигнем и навярно 

ще поискаме - 

съвсем естествено - 

да проговорим.

ПИСМО ДО АЛЕКСАНДЪР 

днес ръцете ми дишат ласки

здравей

Оли пак се е разбръмчал из градината

сякаш иска да ми покаже че срядата 

е ден на увехналите коси и изкривените пръсти че

артритът на лятото трябва 

да се окоси до безумие до безупречно

равна морава до несъстоятелност 

и до още няколко разни такива думи

като въображение апологет и презумпция

даааа има ги сполетяват ме когато съм гладна тогава 

нареждам приборите на масата

подобно статия от тълковен речник

но съм решила да не настоявам само

ако сами ме попитат ще им разкажа 

за няколкото си срещи с тях

за забравата дебнеща във писалката

и за кротките ми следобедни занимания

а здравей казах ли извини ме 

повтарям се от вторник насам пиша

приказки но си нямам

никого да им вярва какъв е тогава смисълът

на котешките мустаци на виртуозните им опашки 

на господарската им надменност към нас 

мишките на Вселената

а здравей казах ли непременно 

мисля да се нагъна на паралели 

и в крайна сметка да се подстрижа

до безупречно равна морава до несъстоятелност 

и вероятно до

преднамерен артистичен припадък

да си поръчам по Амазон няколко броя 

есен един собствен ентусиаст 

и фризьор на поляни Оли Джуниър

след това да започна отново да разцъфтявам

а сега искам да си представиш как

се оформят венчелистчетата на "в"-то  и как

едно още невръстно цвете 

се учи да бъде в света и да пита

а здравей казах ли

НИКОГА СТРАНА НА ЛЮБОВТА 

"... а тая земя не е била никога страна на 

любовта..."

Екатерина Йосифова 

хайде да си направим 

една вечер на победителите

не е здравословно да броим само загуби 

да се вкопчваме в

главоломната им лавина

която оголва връховете на младостта ни

сгърчва изтръпналите ни крайници

смила зърното на утехата 

раздробява на късчета крехките ни 

дихателни органи

анулира

безнадеждните революции на

сърцето

хижите му остават студени и неприютни нощем

луните се сменят като стъклени топчета

в отражението на 

празните им прозорци

способни да угасят всеки поглед

хайде преди съвсем да изстинем

да накладем огън в изоставеното огнище

и да отпразнуваме Пировото си 

победителство

с осъзнато достойнство 

усмирени и светли 

с бръчки около устните 

с отпуснати торсове 

с клепачи на ветерани от всекидневните битки 

в междуособните ни глупави стълкновения

воювай до мен 

гръб до гръб нека да сключим пакт

с думите които предричат раздели

дай ми щита от трохи и онази забравена 

в нишата на глада ножница 

приготви си лъка и стрелите в колчана

ще посрещнем смрачаването 

подготвени 

с разголени колене и души 

в леглото на времето 

телата ни нека да побеждават възлите

по слепоочията на абдикирали

генерали

искаме мир

искаме врявата да престане 

да се спусне сонм от влюбени ангели 

като очистителни сълзи

по лицето на арогантния преди тази минута свят

после нека посрещнем данайците

тази вечер на победителите е наша

нищо че сме сразени 

проядени от неслуки 

кървящи от подчиняване

слушай как

много тихо

между избелелите праисторически кости на разкаянието 

като хълбоци на катурнати динозаври

много тихо наистина

но ти само послушай как

прерязаваме пъпната връв 

на нашето новородено човечество

и мълчим боязливо 

все още несмеещи да повярват

в несравнимия 

с нищо досега съществувало звук на

първото му проплакване

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 53, септември, 2025