Петър Канев – Арахнофобия
Повръщаме вътрешностите си от страх. Обичаме угасващия хоризонт на миналото. Питаме се – капе ли кръв от баса в Париж, където Петър Канев свири „Марсилезата“.
Александър Арнаудов
АРАХНОФОБИЯ
Арахния без повече Анархия,
мое Еросче:
Ужасно е да си паяко-образен.
Женската паячка
прави любов веднъж
в 65-те си дни живот.
Мъжът ѝ умира по време на акта
и тя го изяжда от майчински чувства,
за да има сили да снесе малките.
Когато паячетата се излюпят,
тя повръща себе си върху им -
повръща всичките си вътрешности -
за да има децата какво да ядат
и после бавно гасне - и умира.
Откакто разбрах това, не съм убил вече нито едно
паяче,
Рембо!
И ето каква голяма муха
ми се върти
в главата:
Когато нещо трябва да се случи, ама наистина,
то ще се случи непременно,
независимо и колко невъзможно
чудо да е т'ва!
Въпросът е, че Чудото, което
се случи с нас
хич може
да не ни хареса!
То не е тук,
за да го лайкнем.
Днес изповръщах вътрешностите си.
А и сексът ми отдавна вече стене полумъртъв зад гърба ми -
утеха няма -
бавно гасна, вече в агония,
а може би трябва да пиша, трябва -
как един Митко си е говорел с морето
в Ахтопол
и как се натъжил много
и какво чудно нещастие
е станало с него,
когато си загубил
талисмана - паяк
на Варненския плаж -
да! - там! - точно там - книгата за Воев - довършвам
- свършила - и то как! -
но съм вече без вътрешност
и въбоще нямам сили да вия,
а само да обичам -
угасващо,
мигнало.
Но няма страшно, паяци с хора - талисмани,
ако угаснеме по-бързо - миг - миг! -
значи ще сме спасили живота
на поне една гулпава, мъничка муха -
палава до досадност - но все пак -
невинна.
Мухата кацна на рамото ми -
нося я с мен на всякъде - като папагал
на Джон
Силвър,
не я гоня - няма да я ям, я!
Един комар ми е приятел.
Давам му да пие кръвта ми -
и ден и нощ - от седмици и седмици -
живее в косата ми.
Някак си е разбрал
как говоря с хлебарки
в канала в мивката ми
да напуснат сами,
за да не се налага да ги пръскам пак
с човешките ми препарати
от Аушвиц.
На бас, че вече не знаете за The Point of No Return,
хора, хлебарки,
со обич будете К-граждани
в деня на парниковия колапс
П. П. К.
в оперета фантом съм аз ваш във
ФияСо, 2420 гадина
в юли на вдухновеното
от Вдимитър Двоев,
Вкамен,
хора, вкарахте ми
ангелите!
Спасете детето!
(Бел. под Вкамененото):
И Питанка:
Капе ли от баса кръв?
Капе ли кръв от баса?
ПАРИЖ В ДРАГАЛЕВЦИ (нова версия)
Най-добрите си тръгват най-тихо
-по сините цветя
-по разбитата пътека до Алековите водопади
Приплъзване.
И мрак и пак и пак
Ела до елата,
в крайчето на окото
Усмихват се
светулки там.
Пред бялата църква.
На масата до Яворов.
По ръката на Камю.
Пирамиди и Шамполион до обелиска.
Имхотеп и Емил Димитров и Птахотеп и Далида.
И ацтеки. И Малинче и Лхаса де Села. „Ла Йорона“. Пеят.
В рок-клуба до Пер ла шез - на Пер ла шез.
Ех, Кетцалкоатл в жълта жилетка. И ти ли си там, Бруте?
Кога ще станеш президент
през май на
на 69-тата република?
Ще има ли вечна Съпротива?
ЧАТ С ТВОРЕЦА
И рече Саваот:
Кофти вселена създадох.
Ама тази е най-добрата.
Добре де - ама Ти помисли ли на кого ще пръснеш сърцата?!
Или си каза: Айде сега да ви видим -
какви сърца имате...
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 53, септември, 2025
