Станислава Станоева – Кратко сбогуване

Станислава Станоева е авторка на стихосбирките „Смъртта на палача“ (1999), „Полет в камъка“ (2003), „Градове и други острови“ (2009), „Теория на всичко“ (2012), „Форми на живот“ (2017), „Божествени частици“ (2020), „Хляб, любов и други ангели“ (2024) и на сборника с разкази „Трева и звезди“ (2022). Нейни произведения са превеждани на турски, английски, немски и норвежки.  

Кратко сбогуване 

Ето – в тази малка кутийка ще затворя изсъхналото ти сърце.

По-голямата е за вуду куклата ти. 

Не съм извадила от нея иглите. 

Там върху кухненски шкаф е телефонът на дилъра ти за викодин

и тъпия нож, с който нарязахме сърцата си и вечеряхме с тях. 

Стават перфектни с пипер и масло.

Да си оближем пръстите и вените.

Ти си мъж само за една нощ, не повече.

Не ми се започва все отначало.

Не съм бог който може да ходи по вода и да спасява удавници.

Аз съм жена с вече увиснал бюст.

Пурите ти са доста по-твърди от пениса. 

Криеш своята болна простата и играеш тенис. 

Остарелите ни вторични полови белези

вече не оставят белег по нищо и никого.

На какви се правихме един пред друг?

Само ангелите летят след птиците и хората.

Ние сме два премазани на горски път таралежа.

На въртележката

ние сме въглеродни копия на предците си

които носеха дънки чарлстон и къси якета

модни елечета 

каскети

чадърчета

гети

косите ни пълни с електричество

душите ни изплашени 

весели

всичко в този свят се повтаря 

като виенско колело

което свети в нощта

а лунапаркът е отдавна затворен

понякога това колело се чупи

падат цветни крушки

руж и изкуствени мигли

падат сълзи 

усмивки

някоя чантичка с телефон и дъвки

всички се возим и без да усетим

накрая излитаме голи

като стари кукли

към небето

търсейки своята малка звезда

Дете

удар със слушалка от душа

удар в таблата на леглото

удар на главата в пода

удар с ръка

няколко пъти

по много

кого удряш, попитала болката

нямало отговор

себе си помилва ли

помилва ли някого въобще

с ръката си

удар

удар

удар

кой ще помилва душата ти

питаш ли

да 

себе си питаш ли тези неща

или знаеш само да удряш

особено малки неща

мълчание

а в края му

едно дете 

спира да задава въпроси

моли се да умре

едно дете

себе си милва

за да заспи...

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 54, ноември, 2025