Спаска Гацева – Сбогом слънце

Сълзите валят наобратно в празната усмивка на утрото. Човек се ражда и умира като цвете насред белезите на светлината. Сбогуваме се със слънцето на смъртта в новите стихове на Спаска Гацева.

Александър Арнаудов

*
Cълзите ти валят
наобратно.
Нямам белег от тях.

*
Човек се ражда
и умира просто,
тъй както цветето цъфти и прецъфтява.

*
Сбогом, слънце!
За мене е късно да кажа
до утре.

*
Поетите са толкова раними.
Не стреляйте по тях
дори с усмивка.

*
най-умното на смъртта е,
че крачи пред живите,
а не след тях

*
Всяко утре
убива своето
вчера.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 53, септември, 2025