Слави Томов – Всички наши лица

ВСИЧКИ НАШИ ЛИЦА

лиризирана проза

"Онтично не е решено дали човекът е "затънал в греха", в status corruptionis (състояние на развала, грехопаднало състояние), дали прехожда в status integritas (състояние на цялостност, на неразваленост, възвръщане на състоянието преди грехопадението), или се намира в междинен стадий, в status gratiae (състояние на благодат)"

(Martin Heidegger)

Giorgio Agamben, L'Uso dei corpi (Homo sacer IV. 2) (Употребата на телата)

Онтологични фланьори / лунатици

1.

дълго ще бъде нашето пътуване Бургундски магове из онази дива онтология на морето за което би могъл да пише само Брох или Вергилий безкрайно ще бъде това наше скитане из будоарите на подсъзнанието населено със сребърни броненосци райски фонтани августовски бели casas разхвърляни винили запечатали в себе си вечни евъргрийни полупразни тубички с плажни масла мнима температура и соматични тремори сините ми джинси бялата ми риза тирантите обувките а над тях дантелите на Ивет и ореолите на благите светци с издължени лица които ни се усмихваха от сводестите ниши из картинните галерии които миришеха на терпентин и застояло време в Падуа или Петербург

опитвам се да пиша за теб изгубена лунатичке за твоите среднощни биполярни разходки и за следобедните ти покаяния в онзи хамак когато четеше Бенедето Кроче Морис Бланшо или Клосовски а когато ти писнеше от всичко отиваше да искаш съвети от някой планински ходжа

пиша за онези малки олтари небесна куртизанке които стъквах сам около сините докове и обкичвах портрета на Jean Genet със сухи билки облекчаваше екзистенциалните сривове в мен и ми показваше други просеки на спасението затичвах се към таламуса на морето гребях с ръце легнал по корем върху дъска за сърф гребях до болка в мускулите събуждах се пиех ледена вода до болка в черния дроб и пак тръгвах да скитам из онези августовски улици в Лисабон потънали в мараня като на Antonio Tabucci в Pereira Maintains* и си спомнях как лежахме на онзи диван заобграден с огромни стенни часовници които не работеха лежахме пушехме плетяхме красиви нишки от окосмението си в слабините и се опитвахме да спрем движението на планетите

представа нямахме за времето дали беше ден или нощ дали беше утрин или вечер около сините докове в чиито краища растеше тръстика изгубвахме се из коптски процесии улични амбулантни търговци сутеньори крадци пияни моряци фланьори фетишисти тръгнали на пилигримски пътешествия да видят витрините в Брюксел разменяхме си слюнка из страничните задънени улици някъде из Южна Португалия Тунис на Жорж Перек Мароко четяхме Мопасан ти отваряше едно чекмедже от скрина в стаята от детството ти прошепваше му някаква тайна затваряше го отваряше следващото чекмедже прошепваше му нова тайна затваряше го отваряше опитвах се да затворя всички пробойни в мен в онази моя моряшка каюта където бълнувах несвързани молитви присънваха ми се порцеланови Богородици безкрайни коридори задръстени с покрови от марсала пресушени басейни пълни с празни опаковки от презервативи натрошени бутилки автомобилни лайсни разхвърляни книги на Балард температурата се покачваше и пак спадаше пиех антибиотици с изминал срок на годност четях епистоларни излияния на извратени  сладострастници които възпяваха куртизанки с манталитет на светици

пиша за всички тези малки наши peccadilloes (прегрешения) изхвърлен и от това битие когато се натравях с цигари и се опитвах да чета късите истории на Набоков сънувах неделни сватбени партита където около празнуващите се мяркаше Вон* възпалих либидото на една от шаферките Жулиет и я завлякох доброволно в един хотелски замък в Бруклин или Марсилия със своята "Facel Vega"* вятърът навън търкаляше изсъхнали тръни върху неоновите реклами на крайпътна бензиностанция стояха и пушеха серафими с пришити крила хоризонтът бе затлачен от лоши спомени наехме стая на рецепцията ни обслужи Антонен Арто подари ни малки библии посочи ни вратата ни отвори една камериерка с платинено руси коси Полиска* държеше маншонче и се опитваше да разчисти пътя ни от въображаеми паяжини Жулиет пъхна ръка зад токата на колана ми свали шаферската си рокля в цвят на праскова Клосовски прекоси стаята обладах Жулиет como perros а съпругът й лежеше встрани на един диван с тежка мигрена

_________________

* Антонио Табуки - италиански писател, цитиран тук с романа си "Твърди Перейра". - Бел. ред

* Марка луксозни френски автомобили, популярна 40-50-те години на миналия век. Такъв автомобил шофира Албер Камю, когато катастрофира фатално. - Бел. ред.

* Вон - персонаж от романа "Катастрофи" на английския писател Джеймс Балард. - Бел. ред.

* "Полиска, или модерната перверзност" - роман на Жак-Антоан дьо Реверони Сен-Сир. - Бел. ред.

2.

и тогава се запознах с Анжелика жокейката и с Лаура небесната булка из подсъзнанието на крайпътните бордеи които приличаха на холограмни бетонови катедрали споделях с тях нощите давехме се в пагански оратории кратки биполярни разходки и заради мимолетните ни midlife crisis (криза на средната възраст) изтървахме светлото с Анджелика се криехме от центурионите на властта подкупвахме невинни и отегчени камериерки целувахме слабините им превъщахме ги в наши робини из задните плюшени седалки на случайни таксита върху предните капаци на мощни автомобили или из разкошни хотелски стаи в чиито плътни завеси се стаяваха изящни нелекувани неврози

избирахме бани с чугунени вани пълнехме ги с шампанско от студената война гледахме гладиаторски битки на огромни плазми възкачени на куполите на морето и си разменяхме епистоларни реплики с Арто които миришеха на горчиви бадеми и ликьори с вкус на нарове мечтаехме за престъпления предателствата ни възбуждаха из нишите в някоя Ecclesia Catholica слушахме среднощни меси и четяхме Аморалистът на Жид яздехме голи на плажната ивица потни еднорози и се съветвахме при планински ходжи за нашето бъдеще по време на дивашките ни актове увеличавахме звука на радиото за да заглуши стенанията ни Анджелика искаше да я наричам с грозни думи наричах я с грозни думи крещеше силно искам да ме блъскаш още по-бързо още по-бързо искам да те усещам целия в мен блъсках я още по-бързо усещах я цялата в себе си дехидратирани потни и протрити телата ни лъщяха от слуз слюнка и лубриканти а по телевизора който работеше с намален звук вървяха социологически торти новини за гладуващи и обгазявания за замърсяването на световния океан с пластмасови отпадъци

тогава Анджелика сложи бижутата си на голо напръска се около шията с един парфюм на DIOR облече розовия си корсет сложи виолетовите си жартиери и ми каза искам да го направя с трима нали няма да ревнуваш чувствам че остарявам Доктор Фройд отвори вратата усмихна ѝ се и излезе през отсрещната врата качихме се в един краден открит автомобил настъпих газта излязохме от театралната сцена завесата падна тази сцена не беше за пред публика около пристанищните контейнери в Танжер се запознахме с един сводник носеше елегантна панамена капела беше захапал пура на лявата ръка имаше скъп механичен часовник на дясната тежка сребърна верижка в бутониерата на сакото му бе затъкната камелия направи реверанс на Анжелика отведе я със себе си а аз прекарах нощта в някакъв стриптийз бар пълен с пияни моряци които стреляха в полилеите с белогвардейски пистолети пих шампанско във високи чаши от естонски порцелан някаква продавачка ми предложи да си купя цигари помня как с Бъроуз играхме на Вилхелм Тел утрото ни посрещна някъде в Америка под звуците на духов оркестър от медни инструменти чийто диригент бе Жан Бодрияр

дълго ще бъде това наше пътуване из лабиринтите на рая населен с нечестиви божества за теб ли трябва да пиша небесна грешнице която в антрактите на паганските ни оргии трябваше да ме поучаваш с Киприянови молитви около онези транзитни лунапаркове потънали в тежки пладнета в други квартири когато чертаех с разпятието малки молитви за избавление от вътрешната страна на бедрата ти търсехме тогава Антунеш или Бъроуз да се покаем пред тях кланяхме се пред стилизирани олтари в нищото при онази светица Алда която разваляла черни магии натровени с никотин в някаква midlife crisis която ни караше да четем с разширени зеници Коен

попитах тогава онзи мургав гмуркач: Morales, é um longo caminho até o mar? (дълъг ли е пътят до морето?) а той ми отвърна: the beautiful lady looks tired, she needs sleep (красивата дама изглежда изморена, има нужда да поспи) завихме наляво после надясно влязохме в някакъв бар наехме стая седнах в края на леглото Алда пих до болка в черния дроб някаква ледена напитка от хладилника с вкус на хинин а навън се мяркаха персонажи от Voyage en Orient на Nerval* имах нужда да чета Мопасан имах нужда да чета Брох и тогава надникнах в сънищата ти следобедна шаферке пълни с травми и сънотворни гореше от силната температура целунах те по китката и слязох в бара помислиха ме за колумбиец или за аржентинец на сто мили околовръст било невъзможно да намеря лекар помня че тръгнах бос из пустинята не помня колко съм вървял някакъв бедуин ме намерил небесен ходжа шатрата му в купола бе облицована с контрабанден естонски порцелан

денят изглеждаше безкраен стоях бос с бяла риза с подвити ръкави и четях Мелвил натровен от самота спях и сънувах австралийски броненосци със сребърни брони размазани по асфалта от някой Вон въздухът миришеше на нелекувани неврози полупияни бяхме тогава с Рокси играхме на билярд играхме на флипери спечелих й пухено зайче в Лисабон провирахме се из коптски процесии в Кайро и тя ми каза че чувствала че остарява набавих си револвер и дълго четох Бодлер запалихме свещи и тя ме попита не знаеш ли някоя тайна просека разбира се че знаех тръгнахме срещнахме Абдула чиито пръсти бяха оцветени в амбра купих една икона на Девата и се помолих за душите ни Рокси имаше ореол от angel dust обкрачи легналия Абдула и впи нокти в раменете му проникнах в нея след него навън полицейски сирени обагряха небето в синьо някъде самотни двойки танцуваха танго другаде се отслужваха среднощни меси

_____________

* "Пътешествие из Ориента", произведение на поета, есеист и преводач, една от водещите фигури на френския романтизъм - Жерар дьо Нервал. - Бел. ред.

3.

преплувах онтологиите на десетки морета бях на норвежки риболовен кораб и участвах в юмручни схватки в трюмове пълни със меласа и контрабандни стоки спях във високи мансарди в Прага в които се помещаваха огромни часовникови механизми разговарях с Кафка превърнах се в насекомо попаднах в разказа на Joyce An Encounter* и тогава срещнах Vautrain,"Trompe-la-Mort", Abbé Carlos Herrera* на Балзак до рибния пазар близо до пристанището той ме упъти към Кармен "оправих се" до едни пристанищни контейнери и тръгнах много по-млад по-малко пречупен лунни барки плаваха сигурно някъде из каналите на Венеция камериерки чиито пазви миришеха на домашен сапун и слама с пухени маншончета обираха паяжините из ъглите в някоя средиземноморска вила август миришеше на канелените магазинчета на Бруно Шулц а слюнката на Кармен бе с вкус на мадленката на Пруст

в неспокойните ми сънища често се явяват сънени анестезиолози които отхапват райски ябълки и ме предупреждават че ще ме боли вървя из изолирани хотелски фоайета и вечерям вкусна храна от огромни маси застлани с дебели покривки които сякаш попиват дразнещия шум понякога тръгвам да търся жокейки в булчински рокли или се изповядвам посред нощ при психоаналитички с провалени бракове с пиърсинг на горната устна прихванал съм много от инфекциите на нощта и съм търсил спасения при ветеринарни лекари които са шиели с изветрели местни упойки метафизичните рани в мен натравял съм се с цигари из местните барове докато слушам отегчителни тиради от посредствени удавници хващал съм пневмония и морска болест някога из тропиците и красиви morenas са ме лекували с горчиви отвари и магични мантри ходил съм бос за да не изгубя реална връзка със земята из полетата от лавандула когато през август избухваха много пожари които ми причиняваха странни видения

_____________

* "Една среща" - разказ на Джойс от "Дъблинчани". - Бел.ред.

* Вотрен, "Мами-и-смъртта", Абат Карлос Ерера - персонаж на Балзак, който се появява в няколко романа от "Човешка комедия". - Бел. ред.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 55, март, 2026