Иван Сухиванов - LA

Припознаваме се под чужд купол от дъжд. Ръкапа се плъзва над океана. Търсим мракът на Иван Сухиванов във върволица от фарове.

Александър Арнаудов

Фриско

припознаваме се

под купол 

от дъжд

ръката  разсеяно

плъзва

над океана -

по парапета

където смачкани фасове са 

брайлово писмо

без смисъл

по  Голдън гейт  

върволица от фарове

където и да си

в чужд мрак

*
парче от йероглиф –

нефтена кула

пред залез

в пустинята

*
Осмокрачиш

в пустинята на Мьобиус –

в кое ли измерение

е възможно да се срещнем, 

драга Мравке?

Епосът като жанр

Download

на късата клечка

LA

В радиосянката

на пустинен сън  

чезнеш 

в минутна нирвана.

На мъдрец  се

престорваш -

трепкаш в маранята

/40 херца/ 

в  лилав транс   

един самотен

кактус 

*

Отплаване, да,  ето думата.

Неми хроники за отплавали 

към белите петна по картите, 

с перипетиите на  аргонавти, изгубени 

в преводите,

(а Йейтс отплава към Византия), 

единичен мореплавател,

летящ холандец от

лудата флотилия,

за  Елдорадо, авантюрист 

в трета класа на Титаник, 

и с бутилка ром, 

под флага на Веселия Роджър,

между потъналите със Атлантида, Пилигримът, 

чезнещ в часовата разлика с любимата,

и роби, вмирисани на  трюм,

в галери сред гребци,

полужив под чуждо слънце,

пряк меридиан,

изчислен 

от зеницата на пума,

миг преди отплаването, 

ах, тези материци, 

към които никога 

не се завръщаш,

Одисее  

*

Мимоходом 

покрай ням кинотеатър, 

и по-надолу  

руини на къща: с кукли, 

с некролози 

на артисти, озъбена 

реклама на хазарт, и 

холивудски постер

с бивша проститутка

Минах

през очите 

на змия, през 

погледа 

на изюден образ, 

отдавна мъртъв  

още ли минавам

или съм отвъд -

бивш, 

силует

без име

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 55, март, 2026