Слави Томов – Руминации

руминации

Пиша за теб, небесна нимфо; пиша за божествената ти слюнка, която лекуваше екзистенциалните аркади по лицето ми, причинени от ледения вятър около сините докове на моето детство; пиша за пазвата ти, която миришеше на лимон и канела, когато свит на две скимтях от болка пред теб, а ти ми даваше да докосна разпятието на Спасителя, което леко потно се люшкаше между гърдите ти; за твоите предсказания, за астрологическите хороскопи, които ми правеше и ми шепнеше в ухото, че отново ще се върна при теб още по-разбит и пречупен; в онази бяла стая от лятото, където в ъглите имаше сухи билки, които миришеха на траур, когато под покровите на битието ме допускаше до теб, впиваше до кръв нокти в гърба ми и крещеше: проклети да сте всички мъже

Случваше се да ходя с дни като пиян моряк, Diaz; от една квартира в друга, от втори бар в трети; натравях се с цигари и платена любов и за да избегна инфекциите пикаех "тънко" около контейнерите до пристанището пълни с контрабандни стоки; вятърът на пориви блъскаше в мутрата ми морска сол, която възпаляваше гърлото ми, а аз в несвяст, мечтаех отново за онова лято, да бъда с бяла риза, върху ризата с тиранти, бос, за да не губя връзка със земята, много по-млад, когато плувах безстрашно навътре, навътре в морето и заличавах дирите след себе си, по които мога да се върна

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 56, май, 2026