Лъчезар Лозанов – Неизбежно място
Куршумът си проправя път в тялото. Блестим на хоризонта като мърдащи купчини болка. Сливаме се с тъгата на Лъчезар Лозанов.
Александър Арнаудов
Неизбежно място
С крака облени в сперма
блестиш на хоризонта.
И скоростта те врязва
в мравуняк от усмивки,
не знаеш - а работят
по своите тунели – цариците в полето
сред мърдащи купчини.
Все тъй ни умножават
върху тъга и болка
изцяло ослепели.
Със мургави крака притичва
една спиртична песен,
изтръгната подобно
от гърлото – гергина.
И от вагината ѝ синя
огромен въздух с птици
изригва стъклен, лепкав
към мозъци сред пясък,
сред дюни и влечуги
и с дробове от азбест
през тумори и стъпки
на неизбежно място
прикляка и се моли.
Крака блестящи в сперма
но коленичили сред миди
и режещи черупки.
Втечнени улици
Минавам единичен проектил
разкъсвайки улици – тъкан от представи
за града, оплел се в твоята глава
втечнен и накъсан.
Не е най-световния град, но София –
надежда – кварталът от 60-те
потребността да съм жив
сред глутници
хора.
Въпреки измрелите
приятели и любови
не най-добрият град – но
заплетен в своята единственост,
ме прави пластмасова бутилка.
Запалена се стича – да зарази всичко
с петролна същност:
пътеки – изгаряне 3-та степен,
обезобразяване, гримаси все 3-а степен.
И твоите втечнени целувки
запалени върху някого отвъд света.
Ръцете - вкопчени в чаршафи,
стъпването върху звуци, хрущенето
тялото – арка, спазмите, лампиони на осветеното
така малко казват за усмивката,
за насърчението, за заровените римски улици отдолу
през които протича металния кон -
едно копие не чупи своя връх,
разкъсвайки тъканта на кръвоносните ти представи.
Деление
Докато куршумът си проправя път в тялото
се случват безпогрешни неща:
зигота неудържимо се дели
поради очевидна грешка
в оскъдни фантазии.
Да си отваря очите за действителността -
влезе в небивалиците на една жена,
която освен с любопитство
се отнесе с малко привързаност,
отнесе се съвсем.
Но важното е, че докато при него
безчувственото острие на куршума
откърти второ парченце от черепа,
за да излезе, оплискано с мозък,
зиготата направи нещата продължими.
Не по този начин, който наричат обикновен,
но все пак съответстващи на далновидността.
Отнесена, тя няма да посмее втори път -
страхът няма втора дупка за свободата.
Но делението не винаги е противоречие.
Шоколадови джапанки
Бавно се отдалечи гората,
шосетата се скриха в автобуса.
В косата с някаква виена
светиш като счупена витрина.
Униформени сирени идат,
тялото, което нямам,
да издирят и притоплят. Но
каруци ромски носят
огрева за всички нощем.
Важното е да те скрия.
Зъзна между топли полицаи
и опазени витрини.
Не опазих нищо мое,
а гората си отиде.
Докато се окопитя,
цялата виена седна
с вилица в една чиния.
Полицаите се чупят
целите от шоколад.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 56, май, 2026
