Симеон Аспарухов – Прагове

Шумът воюва с края на деня. Светът става по-тих пред прага на Симеон Аспарухов.

Александър Арнаудов

ПРАГОВЕ

I.

Към края на деня
шумът не отстъпва.
Той не воюва с него

II.

Не го отрича.
Не го обяснява.
Просто го изслушва.

III.

Светът не става по-тих.
Нито по-добър.
Нито дава отговори.

IV.

Той спира да задава въпроси.
Не всичко трябва да разбира.
Нека тревогите преминават.

V.

Пуска ги навреме, 

не му отнемат нищо – 

зараждат нещо в него.

И това е достатъчно.

VI.

Не силно. Не шумно.

А тихо и устойчиво.

Пламък.

VII.

Търси място, в което да бъде.
Сърце, което да стопля.
И го намира.

VIII.

Не в глъчката на света.
А в онзи нов ритъм отвътре,
където всичко утихва.

IX.
Открива покой.
Навлиза в тишина,
в която не се страхува да бъде.

X.

Докосва сърцето в себе си.
Там тътенът не достига.
А пламъкът – стои буден.

XI.
Не е нужно да принадлежи
на ничий свят.
Носи свой собствен.

(reprise)

Не силен. Не шумен.
А тих и устойчив.
Сякаш е пламък.

XII.

Той се усмихва.

Не защото всичко е наред.

А защото е жив.

XIII.

В края на деня

вдишва.

Издишва.

И това е достатъчно.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 56, май, 2026