Петър Чухов – Умора

Спомените се разминават с телата в кланицата. Биографията е божествен провал, откъдето бликат имената на Петър Чухов.

Александър Арнаудов

УМОРА

Ще се прибера
ще се съблека
ще захвърля дрехите за пране
в килера
където онзи пословичен скелет
който само това и чака
ще ги облече
и щом заспя
ще излезе
ще застане пред огледалото
огрян
от лунната светлина
и с фосфоресциращ череп
ще започне да рецитира
нещо от "Хамлет"

двете котки ще дойдат
ще го подушат
и ще легнат да спят
в краката му

на сутринта
всичко ще бъде мирно и тихо
като кланица в почивен ден
и само леката пукнатина
на огледалото
лениво ще търси
лицето ми

*

И какво –
мислеше си
че ще ти се размине
със сподавените спомени
на плътта

с неволно изречените
имена
на мрака

със свитото сърце
на небето

с някакво смътно
позоваване
на щастието

не – ти отново си враг
на своята биография
и това
не е проклятие
нито е
извинение

само още един
твой
божествен
провал

*

Исках да открия
Пътя на коприната
по тялото ти

не за да търгувам
не за да картографирам

исках да се спирам
на забравени
от себе си
места

и да пиша стихове

но се оказах
алпинист
по стената на красива
сграда

стигах до прозорци
от които
бликваха различни имена
на светлината

един от тях
повдигна ъгълчето
на пердето си

и ме обрече

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 56, май, 2026