Олег Коцарев - Изстрел (Превод: Румен Шомов)

Роден e в Харков (1981). Автор е на поетичните сборници „Евакуация“, „Късо и дълго“ (Киев, 2003), „ЦИЛОДОБОВО!“ (заедно с Горобчук и Коробчук) (2007), „Моят първи нож“ (2009), „Съвпадение на обстоятелствата край Яготин“ (2009), „Колко е часът“ (2013), „Цирк“ (2015), „Черен хляб, бял кит“ (2015), „Слаби реки“ (2015, съвместно с Тарас Прохаск), „Площадът на Чарли Чаплин“ (2018), „Съдържанието на мъжкия джоб“, на романа „Хора в гнезда“ (2017) и сборника с разкази „Невероятната история на царуването на Хлорофитум Първи“. Превеждан е на английски, бенгалски, беларуски, иврит, италиански, литовски, немски, полски, португалски, руски, сръбски, словашки, френски и чешки език.чешки, руски и др. езици. Коцарев е сред съставителите на антологията „Украински поетически авангард“ (София, 2018)

ИЗСТРЕЛ

отдавна вече свикнахме

понякога лампата на страха [шът]

но всички свикнахме

с взривяващите се ракети от изтреби

телите със стрелбата на полигона

с дима виещ се по огънатите балкони

с трещенето на нечии автомати или

сякаш нечия котка има диария

с различните [у у у у у]

и всичките останали говна

тук обаче изведнъж

в тихото дихание на алеята

с още неизметената от ъгълчетата

паяжина на светлината

прозвуча

един

самотен

до невъзможност самотен

изстрел

и цялата малка тъмна обрасла чашка-вселена

за един миг

замря

само свежото дихание на ехо

сякаш ледена река

връхлитаща [и подскачаща]

наникъде

сякаш планета от лед

10.04.2026

превод Румен Шомов

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 56, май, 2026