Росита Стойнева – Момчешки стаи

Като в мътна вода влизаме в момчешките стаи. Разбираме кога узряват плодовете в тайната градина на Росита Стойнева.

Момчешки стаи 

в някои стаи се влиза бавно

като в мътна вода 

в ръката ми притискам края

на избеляла рокля на цветя не

се чувствам като градина 

а така прилежно прибирам
тялото си вътре във плата
чувствам се като паяк 

като с козина като рояк 

пухкави пчели който се провира
но не стига до ничие ухо завиждам
на домашната котка и тя не е като
тях но се извива двете гледаме
вратата 

не се надявам да остана 

но ме е страх да си отида 

Божествени месеци 

прекалено топло е за май
сигурно някъде някой 

бог се люлее на стола си 

и драска кибритени клечки аз
се затварям в малката стая с
кръпка небе на небето ѝ всички
са навън 

но в мен има хора 

поемам дъх за телата ни 

издува се коремът ми 

и приличам отново на бебе
откога не се бях чувала 

как дишаме 

с издишване затоплям 

и стаята и града ни 

има много богове 

но не всички си мислят 

винаги за огън

Кога узряват плодовете 

дали чакам прекалено дълго
като смокинята на клона
лицето и е моето - кръгло
светло и опипано от хора тя
мълчи пред мен 

разпукана и прецъфтяла
иконите растат ли по дървета
изчаках прекалено дълго да съм
цяла 

тялото ѝ капе по ръцете ми аз
оставям моето на клона не
искам да чакам повече но не
мога да тръгна

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 52, май, 2025