Ева Гочева – Автобиография на света

Бурята звучи като война. Счупеното носи щастие в автобиографията на света и Ева Гочева.

***

спиш ли сега

когато бурята навън звучи като война

а войната като дете

което просто е гладно

спиш ли 

или мислиш за сателитните следи

за движението на пясъчните дюни 

за млечните си зъби 

кой знае какво ядат

какво дълбаят далеч от теб 

спиш ли

аз не мога да си те представя спящ

не познавам 

виолончелото на слепоочията ти кротко

и как изобщо влизаш във антракт

и не искам даже да си го помислям:

косата ти върху възглавницата 

като корабно въже усукана

като пъпна връв прерязана

а очите ти мълчат

***

веднъж в годината се връщам 

в този апартамент с красива баня

съвсем близо до морето

и всеки път едно и също:

на бежовите плочки - 

катранена хлебарка

едра и сбръчкана като фурма 

умряла по гръб кой знае през кой сезон

поздравява ме с изсъхналите си крака

аз я хвърлям в тоалетната

и слушам дълго воя на казанчето

защо винаги е само една

защо аз я виждам първа

какъв е този таен ритуал

между хлебарка и човек

и защо след него

всичко ми потръгва

***

автобиография на света

на всички времена

в милиарден тираж

свят носител 

на множество награди

умен свят

иновативен свят

свят на световете 

защото други не познаваме

лауреат 

шампион 

създаден от велика сила

в тази автобиография

светът се разголва

светът се разнежва

сваля маската си на победител

до просто живот

***

сама съм 

счупих чаша

сякаш пламва чума

или навсякъде пълзи живак 

ще ми влезе случайно в ухото

и ще умра в леглото

докато ти не си в него

затова започвам война 

ходя с чехли с дебели подметки

минавам с прахосмукачката

после пускам робота

сетне парочистачката

бъркам под дивана

секциите

масите

включвам всички лампи

за да хвана отблясъка на стъклото

накрая събирам парчетата в торбичка

и вървя десет минути

до контейнера за стъкло

връщам се лека

с уверената стъпка на човек

надмогнал собствената си съдба

забравям да си сложа чехлите

счупеното носи щастие 

може би ще се обадиш 

и точно тогава

миниатюрно парченце 

светва на пода

защо 

защо

ми напомня че съм жена 

с нежни ръце 

от които зависят тази къща

и още няколко живота

но не и твоят

не и твоят

добре

предавам се 

нека това стъкло 

се вреже в мен

като бляскаво подобие

на твоето отсъствие

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 52, май, 2025