Рени Васева - Възкресение

Възкръсваме от калната земя. Кръвта ни съдържа хлорофил и щастие. Викаме срещу хълмовете от тишина на Рени Васева.
Александър Арнаудов

ВЪЗКРЕСЕНИЕ

От мъртвия покой на калната земя

край каменните кръстове до черквата

пониква песен на трева.

Прозвънват в утрото зелени струни

и хорът многогласен на копривата

днес съпровожда стъпките ми.

Как пее тишината и приглушава

желанието ми да викам срещу хълмовете, спиращи дъха ми с млечнобялото великолепие на разцъфтял се бъз.

Аз мълчаливо стъпвам сред зеленото,

тревата ме поглъща цялата и вече пея с нея.

В кръвта си хлорофилена най-светлото ни щастие намирам...

*

А птиците оформят тишината...

След този дъжд зеленото разлива

боите си нашир и длъж и къпе

в нектари плодовитото поле.

Дворовете са кътчета в кашмирено,

дори кубетата на църквите се скриват

сред пещерите от зеленина.

Аз съм сама и смело газя жарката коприва.

*

А птиците оформят тишината...

Рекичката бучи и в ниското,

припяват жаби. Животът си бръмчи,

комарите са млади, мухите сладостно

налитат на моята филия с мед.

Не знам къде заминаха пчелите,

когато прецъфтяха дивите череши,

но плодчета заченаха след себе си.

Кълвачите, наместо по дърветата,

дълбаят стрехите на изоставените къщи.

Останаха им стиховете на поетите

за невъзможното завръщане,

изплакани от гениалните щурци.

*

Дядо е подкарал козите си

през небесния брод да преминат,

лицето му светло - загуглено.

А сам Господ го гледа отсреща

и му маха с голямата гега

да не вземе да се изгуби.

Дядо е подкарал козите си,

съвсем небесни са станали,

съвсем небесно стълпени.

Синьо-сиви, поблейват и сякаш

ей сега ще започнат да плачат

за зелената земна поляна...

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 57, септември, 2026