Миглена Цветкова - Имущество

Отсичаме нощта за размисъл. Задухът разширява кръвоносните съдове. Реанимираме с тъгата на лятото в думите на Миглена Цветкова.
Александър Арнаудов

Имущество

не ми се получават

новите начала

приключването със старото

важните решения

тежките избори

плододаването на дървесата

небесните полети

силните пориви

крехките надежди

леките отношения

тежките премълчавания

обвързаните с гърба ми ръце

(шават)

нищо не ми се получава

но имам

нож за отсичане

нощ за размисъл

кръговрати

луди вина

отлежали ракии

опадали звезди

вещерски знания

и отровни билки

за доизпиване

*

Жежко е.

Асфалтът пари.

Задухът

разширява

кръвоносните съдове.

Стиска с все сила,

с всичките си 31 пръста.

Август не пуска.

Очите ми стават обли.

Ако реанимирам

първо ще питам:

Какво е

времето в теб?

ТЪГАТА МИ

е едно тихо място,

на което мога да омекна

и да въздъхна с дъжделиви багри,

приличащи на признак

за живот.

Там винаги съм

безмълвно присъствена,

с добре прибрани коси

и изгладена рокля.

Само там мога да те посрещна

и през матовото си желание

неволно да те докосна

по сънищата.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 57, септември, 2026