Мая Данева - Милостива есен

Черното лято приключва като градински пожар. Прощаваме се с живота и тревата. Милостивата есен е само спомен в мислите на Мая Данева.
Александър Арнаудов

*

Самсара…

каква ли е възрастта

на тази калинка?


*

блясъкът на сабите

ту ярък, ту слаб…

Хачатурян по радиото


*

черно лято

какво остава

след горския пожар


*

шум от листа…

птица ли е

или просто вятър?


*

открехнат прозорец думите духат


*

в ехото на гласа ми въпросителен знак


*

и тези детелини

се прощават с живота…

изсъхнала трева


*

милостива есен

червени листа покриват

спящия клошар


*

първа среща

разпознаваме се

по цвета на чадъра


*

защо ли духа

в моята посока?

вятърът ми е другар


*
все повече се опознаваме…

кутията с пияни вишни

празна


*

тези светулки

все още ги има…

помнят ни

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 57, септември, 2026

Previous
Previous

Христина Панджаридис - Граница

Next
Next

Миглена Цветкова - Имущество