Христина Панджаридис - Граница

Границата застава между сезоните. Оргадата скрива забравата и прескача думите на Христина Панджаридис.
Александър Арнаудов

Така ми отива

Лятната рокля

така ми отива

на луничките

на червилото

на пръстена

преди да потегли

към друга ръка

ГРАНИЦА

Прави ограда за първи път.

Налучква, разваля. Псува.

Колебае се, но продължава.

Оградата е начин да се движи,

да не спи по цял ден

между две политически предавания,

между ракията и виното.

Дразни го съседката,

срутената ѝ къща и обраслия с коприва двор.

Оградата ще скрие забравата,

докато не прескочи и при него.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 57, септември, 2026